За ВСУ "Черноризец Храбър"

Светлана Димитрова – експерт на мрежата EURAXESS за България: До момента има само един български университет, който е приел и приложил всички изисквания и осъществява "прехода" към либерализиране на политиката си за човешки ресурси и това е Варненският свободен университет.

В материал на Теодора Ангелова във  вестник „Дневник“ под заглавие „EURAXESS: Българските университети тръгнаха по дългия и труден път към модернизация и промяна“ Светлана Димитрова разказва за това как работи EURAXESS България и какви са актуалните проблеми за българските изследователи.

 

 

Да се насърчи мобилността на научните изследователи в Европейския съюз, за да се повиши обмяната на знания и добри практики - това е мисията на мрежата EURAXESS, която в България води и още една борба – да съдейства на университетите и научните организации да модернизират стандартите си. 

 

EURAXESS е мрежа, създадена от Европейската комисия. Тя работи в 40 държави, като българското ѝпредставителствосъществуваот 2004 г, 3 годинипредиБългариядастанечленнаЕвропейскиясъюз Мрежата в България включва 15 контактни точки в различни организации. 11 частни и държавни университета в София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас и Стара Загора, Българската академия на науките, неправителствена организация, която да осъществява връзките с бизнеса и индустрията и ИКТ Клъстър.

 

Българските научни институции трябва сами да решат да се отворят 

 

За да бъдат конкурентни и желани за кариерно развитие на научните изследователи, университетите и научните институции в България трябва да извървят дълъг път, смятат експертите.

 

Европейската комисия разработи с помощта на EURAXESS Хартата на европейските научни изследователи и Кодекса за поведение при наемане на научни изследователи. В двете части на документа са посочени принципите, с които би следвало да се съобразяват научните институции, за да гарантират качествено развитие на служителите си. Документът няма задължителен характер, а това предполага научните организации сами да пожелаят да се присъединят към тези принципи.

 

"Целта на Хартата и Кодекса е да осигури връзката между научни изследователи и работодатели или финансиращи институции, да води до успешно извършване на дейности по създаване, трансфер, разпределяне и разпространяване на знания и технологично развитие, както и на развитието на кариерата на научните изследователи. Хартата и Кодекса признават ценността на всички форми на мобилност като начин за подобряване на професионалното развитие на научните изследователи", се посочва в документа.

 

 

"Нищо не беше предприето за дълъг период от време"

 

"Съвсем доскоро в България нямахме нито една организация, която да е приложила изцяло тези принципи. Ректорският съвет беше подписал този документ, но той не представлява конкретна организация и въпреки обсъжданията, нищо не беше предприето за дълъг период от време", коментира Димитрова.

 

Университетите са автономни и никой не може да ги задължи да предприемат определени стъпки. Всяка реформа трябва да бъде приложена доброволно, с вътрешно решение за промяна.

 

Традиционните практики в България очевидно се разминават сериозно с предвидените в Хартата и Кодекса. Ситуацията обаче бавно се променя.

 

"Например от един известен период всички научни организации, било то университети или институти на БАН, са вече задължени да публикуват свободните позиции с конкурс в държавен вестник и с това се изчерпва "отвореността" на пазара. Но по този начин информацията не достига до много хора", коментира координаторът на мрежата.

 

Светлана Димитров, EURAXESS България

[Личен архив]

 

Стремежът на Европейската комисия е да направи по популярен и отворен пазара на труда за научните изследователи и висококвалифицираните специалисти, за да може това, което преди се наричаше изтичане на мозъци, да се превърне в мобилност и отвореност за научните изследователи, обясняват от EURAXESS.

 

"Ако никой друг извън сградата на въпросната институция не знае, че в нея има свободно място, практически конкурс няма. Това означава, че непрекъснато ще бъдат използвани само вътрешните налични човешки ресурси", а това от своя страна пречи както на обмяната на опит и умения, така и на повишаването на нивото на съответните организации, категорична е Светлана Димитрова.

 

Етичните норми на национално ниво в областта на научните изследвания и висшето образование ще бъдат нововъведение за България 

 

Освен че не са приложени напълно Европейската харта и кодекс, България не разполага и с национални документи, определящи етични норми за научните изследователи.

 

"В повечето от страните в Европа има национални или организационни етични кодекси, които трябваше да бъдат променени съвсем малко, за да бъдат в съответствие с европейските изисквания. В България нямаме национален кодекс за поведение в областта на научните изследвания, нито има такъв широко застъпен елемент във вътрешноорганизационните правила на институциите", разказва Димитрова.

 

На практика научните организации и университетите ще се отворят и ще възприемат принципите на Европейската харта и кодекса само "когато сами решат, че им е от полза и че това има смисъл за бъдещото развитие на научните им изследователи", добавят от EURAXESS.

 

До момента има само един български университет, който е приел и приложил всички изисквания и осъществява "прехода" към либерализиране на политиката си за човешки ресурси и това е Варненският свободен университет. Последвалите го в процеса са девет институти от Българската академия на науките и Пловдивският университет "Паисий Хилендарски".

 

Правителството има желание да съдейства за модернизирането на университетите

 

"В момента наблюдаваме лавинообразен ефект у българските академични институции, които искат да покрият европейските стандарти, а от правителствена гледна точка също беше проявен стремеж и желание за подкрепа на целия този процес", изрази надежда Димитрова.

 

Това, с което правителството е готово да подпомогне процеса на промяна в научите организации, е да осигури приоритетно подкрепа тези, които се ангажират със задачата и постигнат резултати. Научните организации, възприели принципите на Европейската Харта и Кодекса, ще имат предимство при кандидатстване не само по европейски проекти, но и по националните програми, съответно и по-лесен достъп до финансиране.

 

Друга форма на подкрепа, която държавата ще предостави, е изготвянето на национален етичен кодекс. В момента в рамките на работна група зам.-министрите на образованието разработват предварителен проект за етичен кодекс и специализирана етична комисия, с които ще се уреждат на национално ниво правилата за взаимоотношения между научните институции и изследователи при провеждане на научни изследвания.

 

Научните изследователи имат нужда от помощ на пазара на труда 

 

Задача на EURAXESS в България, както и в другите европейски държави е предоставянето на съдействие за кариерно развитие на научните изследователи. Това се налага заради невъзможността на институциите, произвеждащи висококвалифицираната работна ръка (университетите и научните институти) да предлагат на кадрите си адекватна подготовка за излизането им на трудовия пазар. Проблемът е особено осезаем при младите научни изследователи.

 

"Докато магистрите имат готовност да излязат на пазара на труда и да прилагат уменията си, при докторантите ситуацията е по-различна. Досега никой не е обръщал достатъчно внимание на факта, че от всички кандидати за докторска степен, научна кариера развиват едва 20% (процентът варира в различните страни, но навсякъде е значително по-нисък от половината). 80% от тези хора отиват на пазара на труда извън академичните институции, без да са подготвени за това. Точно там сме решили да насочим усилията си в EURAXESS", разказва Светлана Димитрова.

 

Мрежата в България се ангажира с проекти за организирането на обучения на научни изследователи и специализирани курсове за научни изследователи в по-ранен етап на кариерното си развитие. EURAXESS си поставя за цел да съдейства за набавянето на често липсващите умения, които академичните организации не успяват да дадат на кадрите си, като например предприемачество.

 

"Когато един изследовател достигне до някакво откритие или напредък, това постижение би могло да се приложи в икономиката чрез стартиращо предприятие или развитие на вече съществуващо производство или услуга - на тези хора им липсват умения как да достигнат до приложение на достигнатото и това в университетите засега не се научава. И тук е мястото, където EURAXESS тепърва ще влага много усилия.", смята Светлана Димитрова.

 

Мрежата разполага и с кариерен портал за млади научни изследователи, който съдържа актуална информация за професионални възможности.

 

Ако имате нужда от финансиране за научен проект

 

Освен грижата по интеграцията на научните изследователи, които идват да работят в България от трети страни, основен фокус на мрежата е консултирането на изследователите за подготовка на проектни предложения и идентификация на програми и обяви за финансиране, включително национални, международни и европейски програми:

 

"Колегите ни се интересуват как и чрез кои програми да осъществят идеите си и ние ги насочваме към съответните контактни лица по различните европейски програми, казваме им къде може да се получи помощ за подготовката на проект – това е фокусът на работата на мрежата в България".

 

EURAXESS помага на търсещите убежище от войната научни изследователи и висококвалифицирани специалисти

 

В разгара на бежанската криза Европейската комисия с помощта на мрежата си за изследователи предвиди преди месец нова инициатива в помощ на бежанците и по-конкретно на тези от тях, които са с висока квалификация.

 

EURAXESS ще работи като посредник за организациите, готови да приемат такива кадри измежду бежанците и да им предоставят кариерни перспективи.

 

Въпреки че в България процентът бежанци с висше образование е сравнително нисък, мрежата предлага сътрудничество и на онези, които биха искали да повишат квалификацията си, щом получат статут, коментира Светлана Димитрова.

 

Инициативата EURAXESSonTour вече за втора година посещава българските университети

 

За втора поредна година роуд шоуто на EURAXESS премина през някои от европейските държави, за даде повече информация за кариерното развитие на учените там. България е от страните, които бяха посетени за втори път. Тази година домакини са Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" и Русенски университет "Ангел Кънчев".





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия