За ВСУ "Черноризец Храбър"

Представяне на книгата на проф.Тодор Балкански и д-р Димитър Маринов „Симеон Атанасов – първопроходецът в ономастичното пространство на Добруджа и още нещо…”

 

Последната книга на проф. д.ф.н. Тодор Балкански и д-р Димитър Маринов „Симеон Атанасов – първопроходецът в ономастичното[1] пространство на Добруджа и още нещо…”, В. Търново, 2017 беше представена на 26 април 2017 г. във Варненския свободен университет. Събитието е организирано от департамент „Чуждоезиково обучение”, Университетската  библиотека и Руския център на ВСУ „Черноризец Храбър“. 

 

Проф. д-р Галина Шамонина – директор на департамент „Чуждоезиково обучение”,  запозна аудиторията с кратки биографични данни за двамата автори. Тя подчерта, че проф. Балкански е водещ български ономаст, а д-р Маринов е негов ученик със забележителен брой научни публикации в областта на ономастиката. От 2014 г. той е преподавател по български език като чужд във Варненския свободен университет.

 

 

Д-р Димитър Маринов разкри важни подробности около причините, провокирали авторския екип да създаде представяния научен труд. Съавторът на изследването Димитър Маринов изложи становището си, че заедно с проф. Тодор Балкански познават историческите, географските и ономастичните трудове за Добруджа, а по отношение на Добричкия регион са им известни трудовете на местния краевед Георги Топалов. Отношението на този изследовател към ономастичната фактология в Добруджа е не особено научно обосновано. Едновременно с това авторите са били впечатлени от огромния му труд. И, преди всичко, за това, че той открива за българската ономастика Симеон Атанасов, първопроходецът в ономастиката на Добруджа и на добруджанците. Български държавен мъж, създал първата прагматична платформа за преименуване заедно със своя съратник, също така знаменитият Христо Милев, управителят на Старозагорска област и техният следовник Димитър Ралчов, създал най-знаменателната Българска комисия по Преименуванията на селищните имена и Програма за преименуването.

 

Книгата  бе представена от Светослав Аджемлерски, експерт от Исторически музей в Провадия. Той е дългогодишен изследовател на ономастичното във Варненския край.  Аджемлерски представи 29 имена на български и чуждестранни ономасти, занимавали се в миналото, а и днес, с проучване на селищните имена във Варненско. Той  изтъкна, че за първи път в българознанието темата за ролята и мястото на Симеон Атанасов, Христо Милев и Димитър Ралчов в историята на българската ономастика се засяга по-задълбочено в труда на двамата колеги Балкански и Маринов - „Симеон Атанасов. Първопроходецът в ономастичното пространство на Добруджа и още нещо”.

 

 

Светослав Аджемлерски  изложи становището си за някои от достойнствата на изследването: компетентния и строго научен коментар  по преименуваните в началото на XX век от турски на български език селищни имена, обективното разглеждане на значимостта и ролята на Атанасов, Милев и Ралчов в имеобразуването на селищата във Добричко, Старозагорско и Варненско.

 

Представящият книгата говори и за някои пропуски в труда, включително и за техническите несъвършенства в изработването на книжното тяло.

 

 Той обобщи, че в настоящото си изследване проф. Тодор Балкански и д-р Димитър Маринов осветляват „началото” на българската ономастична наука и отдават заслуженото на такива стойностни „вносители” в българския ономастичен фонд като Симеон Атанасов, Христо Милев и Димитър Ралчов. Това са български държавни мъже, които са първопроходците в „побългаряването” на ойконимията (селищните имена).

 

Веднъж захванали се с писменото слово, двамата автори вероятно ще работят в тази посока, докато имат възможности. Аджемлерски изрази надежда, че в близко време очаква да прочете сериозно проучване за топонимията на Варненско с автор или съавтор д-р Димитър Маринов.

 

Бяха споделени интересни мнения за представяния научен труд от страна на някои от гостите  - проф. Росица Йорданова, С. Атанасова, Христо Ботев, Борислав Дряновски и др. Дискусията провокира и любопитни въпроси, на които д-р Маринов отговори с факти от монографията.

 

Събитието приключи със снимки за спомен и автографи от автора д-р Димитър Маринов.

 

 

 


[1]Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко лични имена (антропонимия), но също и имена на географски понятия (топономастика) и др.

Сродни с нея области са например лингвистичната дисциплина етимология, която изследва като цяло значението, произхода и разпространението, и генеалогията, която се интересува от произхода на отделни хора и семейства.

Ономастиката описва като поддисциплина на езикознанието специфичните качества на собствените имена (лични, фамилни имена, имена на места, водни източници, стоки и др.). Тъй като този обект на изследване засяга много области от средата около нас, науката има допир с нея, а също и с многобройни обществени и природонаучни науки, за които имената имат важно значение.

Ономастиката се занимава с възникването и историята на имената във връзка с хората, които дават и използват имена, и със сменящите се ситуации на назоваване. Международният координиращ орган е International Council of Onomastic Sciences (ICOS със седалище Упсала/Швеция).




by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия