За ВСУ "Черноризец Храбър"

Форумът „Интегрирано управление на отпадъците“ роди инициатива за създаване на иновативна магистърска програма „Кръгова икономика“

 

Президентът на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова, Министърът на околната среда и водите Нено Димов, Ивелина Василева – председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите, заместник-областният управител Андриян Петров и директорът на Филиал Смолян на ВСУ „Черноризец Храбър“ д-р Анелия Пържанова  откриха обучение на тема „Интегрирано управление на отпадъците“.

 

 

Обучението е част от програмата на Институт за интегрирано управление на общините, създаден във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ с мисия да съдейства за устойчивото и интелигентно развитие на общините, като подготвя кадри за тяхното управление, развива научните изследвания, предприемачеството и иновациите в съответствие с концепцията „Smart City”.

 

В него взеха участие повече от 100 представители на местната власт и бизнеса от 27 общини от Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска и Софийска област.

 

В приветствените си думи към участниците Президентът на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова сподели, че големият интерес към форума се дължи, както на полезността на предходните събития, организирани в партньорство с общините, така и на изключителната системност и организираност на екипа на  филиал Смолян.

 

Тя подчерта, че форумът е израз на стратегията на Варненския свободен университет – институтите, които създава да бъдат близо до проблемите на обществото и да коментира ключови въпроси, свързани с повишаване на качеството на живот в общините.

 

 

„Нашата амбиция като университет е да създадем един нов образователен модел, преди всичко от заявената потребност, за формирането на нови компетентности и умения, които са съществени за второто десетилетие на 21-ви век. Именно този въпрос за интегрирано управление на отпадъците предполага решаване на всички останали въпроси, както и умение и компетентности за по-висока креативност и предприемачество“, посочи още професор Недялкова.

 

 

Тя заяви, че целта на семинара е да даде възможността за дискусионно обсъждане на европейската перспектива, законодателната национална рамка и виждане и позициите и мнението на местната власт, да се чуят добрите практики и проблеми на общините, както и техните нови идеи по темата.

 

Министър Нено Димов, който бе лектор по темата „Кръгова икономика“, благодари за реализирането на форума и заяви, че университетите трябва да взимат за пример инициативата на Варненския свободен университет, тъй като научната общност е тази, която трябва да дава тласък и да бъде двигател на прогреса.

 

В лекцията си той очерта важността на баланса между икономическото и екологичното развитие, каквато е и европейската рамка, предвиждаща държавите в съюза да работят за свеждане до минимум на отпадъците в следващите години.

 

 

„Кръговата икономика е система, при която влагането на ресурсите и отпадъците се свежда до минимум чрез устойчив дизайн, поддръжка, ремонт, повторно използване, реконструкция и чрез затваряне на цикли на рециклиране. Сега мислим линейно – суровина, производство, продукт, употреба, отпадък. Много е трудно да излезем от стереотипа, мислим линейно в тази последователност, а трябва да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност“, посочи Димов, очертавайки заложеното в европейските директиви. По думите му икономиката няма да страда от закриване на работни места, заради новата политика, тъй като ще ги открива вместо в производство, в ремонти и поддръжка.

 

 

„Един от много ключовите ресурси е водата, и за нея мислим линейно. Недостигът на вода в Европа се засилва. Ние трябва да мислим как тя може да бъде повторно използвана, защото това не е безкраен ресурс. Ако не преминем там към кръгова икономика ще имаме недостиг, ще имаме проблем и в икономика, качество на живот, здраве. Употребата на пластмасите е друг такъв пример. Животът без пластмаса е немислим, същевременно е ужасен отпадък“, посочи като примери Димов.

 

Като добра платформа за обмен на идеи и добри практики определи форума г-жа Ивелина Василева, председател на парламентарната комисия за околна среда и води.

 

Акцент в представянето й беше националното екологично законодателство и промените в Закона за местните данъци и такси за формирането на такса смет.

 

 

„С въвеждането на новостите в закона на практика се дава възможност на общините и на потребителите на системите да вървят към разделното събиране на отпадъците и намаляване на количествата депонирани отпадъци, тоест стъпките към кръговата икономика. Мисля че общините чрез НСОРБ са сериозно ангажирани в разработването на конкретната наредба, която ще влезе в сила, и в която ще бъде заложена методиката за такса смет. Преминаването към новия модел е справедливият начин и трябва да предотвратим трусове в системата“, посочи Василева. Тя заяви, че България има с какво да се похвали като екологични мерки.

 

„През последните 5 години се наблюдава увеличение на рециклирането на отпадъци в страната и устойчив ръст на количеството рециклирани отпадъци от опаковки – 287 000 тона за 2016 г. България постига целите на европейско ниво за рециклиране на пластмаса и те са над средните за Европейския съюз. Ние сме и сред първите държави-членки на ЕС, които още през 2011 г. приехме регламентиране и мерки за ограничаване на пластмасовите торбички, чрез въвеждането на продуктови такси. И смятаме, че сме сред пионерите и водещи в европейски план. На едно от челните три места сме в ЕС по ефективност на рециклирането на оловни акумулаторни батерии. Това което можем да кажем е, че България усилено работи в сферата на управление на отпадъците и през последните години постигнахме много“, каза Василева.

 

 

Тя обяви, че по време на българското председателство на ЕС, през април, се очаква да бъдат приети обсъжданите законодателни промени на пакета от директиви по отношение на кръговата икономика, след което до две години те трябва да бъдат транспонирани и в националното ни законодателство.

 

„Законът за управление на отпадъците залага изисквания до 2020 г. да бъдат постигнати цели 50% от битовите да са предварително третирани, а за строителните отпадъци – на 70 %. В новото законодателство са заложени цели за рециклиране на битови отпадъци от 55% през 2025 г. и 65% през 2035 г. За България има възможност да се въведе отлагателен срок от 5 години, защото тя е една от държавите членки, които през 2013 г. е депонирала повече от 60 % от битовите си отпадъци, тогава депонираните ни отпадъци бяха над 70 %“, посочи Василева.

 

 

Заместник-областният управител Андриян Петров приветства, от името на областния управител Недялко Славов и от свое име, лекторите, организаторите, участниците и гостите на форума с добре дошли в магнетичната Родопа планина. Той изказа специални благодарности към Президента на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова и академичния състав на университета за приятелските взаимоотношения и доброто сътрудничество, за професионалният път, по който вървят заедно в продължение на години в полза на академичната общност и развитието на висшето образование в региона.

 

Във връзка с тематиката на обучението, Петров каза: „Всички ние, областният управител и администрацията, ежедневно си задаваме въпроса какъв ще оставим света след нас. Дали правим всичко възможно да осигурим за идните поколения едно по-добро място, на което те да живеят. Затова е важно на подобни форуми да се генерират идеи, водещи до реализирането на политики, с които да намаляваме неблагоприятното въздействие, да пазим нашата природа чиста, да поддържаме екологичното равновесие.”

 

 

Той отбеляза, че областният управител приветства политиките, които ВСУ се стреми да реализира. Изказа също специални благодарности към кметовете, които реализират успешни дейности и проекти по интегрирано управление на отпадъците в населените места. В заключение заместник-областният управител пожела успех и ползотворна работа на форума и отново благодари на министър Димов и Ивелина Василева за приетата покана да участват и да дадат професионалната си експертиза.

 

 

265 кметове управляват до 90% от отпадъците в България, коментира кметът на Златоград Мирослав Янчев – лектор по темата „Разделно събиране на отпадъци – мисията (не)възможна?“.

 

„Трябва да има нетърпимост към всички, които неглижират опазването на околната среда, а образованието е много важно в процеса на управление на отпадъците.“ Разделно събиране на отпадъци е мисия и затова е възможна, категоричен е кметът на Златоград.

 

Управлението на отпадъците в община Златоград следва логиката на Закона за управление на отпадъците. Целите, които общината се поставя са изграждане и поддържане на интегрирана система за управление на отпадъците и социално поносим механизъм за определяне на такса „битови отпадъци“, коментира още Янчев.

 

В първия ден от семинара в дискусията се включиха кметовете на общините  Карнобат, Созопол, Рудозем и Девин, както и зам. -кметът на община Асеновград.

 

 

Кметът на Рудозем Румен Пехливанов, който е и лектор във форума, предложи част от средствата от отчисления от такса опаковка да се отделят за общините, които въвеждат системи за разделно събиране на отпадъците. „По този начин няма да се чудим как да обезпечим разделното събиране. Убеден съм, че ще бъдем по-добри от фирмите във въвеждане на разделно събиране на отпадъците с въвеждане на собствена система за разделно събиране на общината. Знаем, че има бизнес лобита, но общественият интерес трябва да е преобладаващият“, каза Пехливанов.

 

В поредицата „Добри практики“ кметът на община Рудозем - Румен Пехливанов представи практическите аспекти при въвеждането на система за разделно събиране на отпадъци. Проект за въвеждане на системата за разделно събиране на отпадъци стартира на територията на община Рудозем през 2016 г. Според кмета Румен Пехливанов екипът му е придобил опит, включително и по трудния начин, но това им е позволило да бъдат по-прецизни в планирането.

 

 

Бързото запълване на клетките в депата за твърди битови отпадъци - проблем изведен и от участниците в дискусията в края на първата част на обучението, бе акцентиран и в презентацията на кмета на община Рудозем.

 

Като реплика към предходния лектор г-н Пехливанов потвърди убеждението си, че разделното събиране на отпадъци е „мисия възможна“.

 

Кметът на Девин Красимир Даскалов заяви от своя страна предложението си такса смет да се формира още в цената на продуктите в магазините. Според кмета на Карнобат Георги Димитров, пари за екология има, но те никога няма да са достатъчни, а преди да се променя законодателството трябва да се инвестира в системите за рециклиране, компостиране и сепариране на отпадъците.

 

Във втория ден от обучението Джордж Кремлис, ръководител на отдел „Екологична оценка на въздействието на околната среда и политика на сближаване“, Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК представи европейските директиви в областта на управлението на отпадъците, както и предизвикателствата и възможностите пред общините и държавата.

 

 

Той призова общините да засилят разделното събиране, особено на биологичните отпадъци. България се нуждае от повече разделно събиране, за да постигне цел от 50% разделно събиране на отпадъците до 2030 година, тъй като в момента разделното събиране е по-малко от 20%. Една възможност е да се увеличат таксите за депониране, тъй като над 80% от отпадъците в момента се депонират, а като се увеличат таксите, хората ще търсят начини да намалят отпадъка си. Иначе това е един порочен кръг, коментира още Джордж Кремлис.

 

 

Идеалната цел, която преследва Европейският съюз е 96,7% рециклирани отпадъци. Изчисленията сега сочат, че един човек на ден отделя 1 килограм и 200 грама отпадъци, а на година 450 килограма, като в големите градове това количество е по-голямо. Заложената идеална цел на Европейския съюз с мерките, които предстоят да се приемат, е депонираните отпадъци от един човек на година да бъдат намалени на 10 килограма.

 

Директорът на Балканския научно-образователен център по екология и опазване на околната среда проф. д-р инж. Иван Домбалов представи възможностите отпадъците да се превърнат в алтернативен суровинен и енергиен ресурс.

 

 

Представители на община Първомай представиха добрите практики в областта на управлението на отпадъците. Кметът на общината Ангел Папазов коментира ролята на обществеността като ключов фактор и представи и успешното взаимодействие с общините Асеновград и Куклен.

 

Кметът на Куклен Мария Белчева благодари на Варненския свободен университет за полезността на форума.

 

 

Проблемът е сложен, но проблемите имат решения, а решенията се вземат със знания, коментира проф. д.пс.н. Галя Герчева в края на втория семинарен ден. Тя представи и идеята за новата магистърска програма „Кръгова икономика“, генерирана от проблемите представени в рамките на форума.

 

Къде е мястото на образованието в процеса на изпълнение на директивите и създаването на нови работни места – с този въпрос проф. д.ик.н. Анна Недялкова постави началото на дискусията.

 

Джордж Кремлис отговори на въпроса като посочи важната роля на образованието в тези процеси и приветства инициативата за създаване на новата магистърска програма.

 

Той коментира, че вероятно ще бъдат създадени много повече от 100 000 работни места – излизайки от микро нивото, свързано с пряка работна сила в областта на разделното събиране и третирането на отпадъците, на макро ниво -  в областта на научните изследвания, екоиновациите, бизнеса. 

 

Форумът надмина очакванията ни, не само заради изключителния интерес и представителност, но и заради инициативата за създаването на тази иновативна магистърска програма, коментира президентът на Варненския свободен университетпроф. д.ик.н Анна Недялкова.

 

В края на събитието всички участници получиха сертификати.

 

 

 





by ВСУ Черноризец Храбър

Галерия