Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален план, в който се включват следните модули:

1. базов модул – насочен е към придобиване на знания и умения по отношение на методиката и методологията на научното изследване, използването на различни научноизследователски и експертно-аналитични методи, овладяването на специализирани програмни продукти, езикова подготовка и др.;
2. специализиращ модул – съобразен е с профила на дисертационното изследване; включва посещение на определен брой лекционни курсове, семинари и др. и полагане на изпити;
3. научноизследователски модул – включва участие на докторанта в кръгли маси, научни експертизи, изследователски проекти, екипи за научно-консултантска дейност, художественотворчески проекти, разработване и публикуване на не по-малко от 3 публикации в български и поне 2 в чуждестранни специализирани научни издания. Това се постига чрез участия в конференции с международно участие, чрез ползване на изданията на ВСУ (Алманах, Годишник, електронно списание и поредицата "Млад изследовател" за публикуване на съществени части от дисертационното изследване) и др.
4. учебно-педагогически модул – включва водене на упражнения – не по-малко от 45 часа на година за редовните докторанти и минимум 15 часа на година за останалите форми на докторантура.

Индивидуалният план е различен за всяка форма на обучение. Изготвя се от докторанта и научния му ръководител. Всеки докторант полага четири задължителни изпита – по научната специалност, по тематиката на дисертационния труд, по методология и методика на научното изследване и по чужд език.

За осигуряване на съответствие на докторантското обучение с ECTS се присъждат кредити за всеки от изпитите и другите форми на обучение. Целта е да се осигури възможност за мобилност на докторантите. Системата за натрупване и трансфер на кредити задължава докторантите да покрият 80 кредита за редовна докторантура, 70 кредита – за задочна, 60 кредита – за докторантура на самостоятелна подготовка.

Когато докторантът изпълни задълженията си по индивидуален план и е дисертационния труд е напълно готов, труда се представя на научния ръководител, който преценява готовността за защита. При положителна оценка научният ръководител предлага на катедрения съвет да открие процедура за предварително обсъждане. Катедреният съвет избира двама хабилитирани преподаватели от съответната научна област за вътрешни рецензенти на дисертационния труд. След като рецензиите са готови се прави предварителното обсъждане, на което кандидата представя труда си, четат се рецензиите на рецензентите и се провежда дискусия, в която се задават въпроси към докторанта и към научния ръководител за изясняване на научните и научно-приложните приноси, постигнатите резултати, актуалността и значимостта на резултатите, силните страни и слабостите на изследването, насоките за доработване и т.н. Правят се изказвания, в които се дава оценка на представения дисертационен труд и на качествата му като докторска дисертация. Дава се оценка и на научно-теоретичната и специална подготовка на докторанта и се преценява дали той е в състояние да доведе дисертационния труд до успешна защита.

След приключване на дискусията се взема решение за готовността за защита пред научно жури.