Специалност „Психология“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ е създадена през 1998 г. Самостоятелна катедра „Психология“ се обособява през 2010 г. През всичките години на своето съществуване тя е една от най-търсените и предпочитани за обучение специалности в университета. По специалността са се дипломирали около2300 бакалаври и магистри, повечето от които са успешно реализирани специалисти в редица области на психологическото познание и практика – учители по психология, училищни психолози, психолози-консултанти в публични организации и частни фирми, психотерапевти и др. Високото качество на придобиваните знания, умения и компетентности сред обучаемите е гарантирано не само от високите стандарти на цялостната университетска дейност, но и от безспорния професионализъм на преподавателската колегия в катедра „Психология“ – при нас преподават утвърдени учени и общественици в областта на психологията, социалните науки и философията като проф. д.пс.н. Галя Герчева, проф. д.пс.н. Павел Александров, проф. д.пс.н. Людмил Георгиев, проф. д-р Валери Стоянов, доц. д-р Бойчо Бойчев, доц. д-р Петър Нешев и др.

Ръководител на катедра „Психология” е доц. д-р Даниела Карагяурова.

Обучението се осъществява в гъвкава и конкурентна академична среда, с използването на модерни и преимуществено активни форми на образователна и научна комуникация. Студентите в специалност „Психология“ се обучават по учебни планове и учебни програми, отговарящи изцяло на изискванията на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ЕCTS), което дава възможност за получаване на качествено висше образование, напълно съизмеримо с европейските критерии и стандарти. Ежегодната научно-приложна конференция на катедрата привлича множество участници с приносни доклади и научни съобщения– учени, изследователи, експерти от практиката и обучаеми от страната и чужбина.

Професионално направление „Психология“ е акредитирано от НАОА през 2015 г.за максималния срок от 6 години.

Светът, в който живеем, е достатъчно красив, загадъчен и сложен, за да се задоволим само с предметните му измерения. Човекът е любопитно и търсещо същество, за него са еднакво привлекателни и външните, и вътрешните аспекти на познанието. Но онова, което още древните са ни завещали като най-ценното чрез девиза „Познай себе си!“, е да търсим преди всичко вътрешното богатство, душата си. Същите тези древни не само са вярвали в безсмъртието й, те са я приемали за светило на света и най-конкретната връзка на човека с мирозданието и Бога. В този ред на мисли и до днес Психологията си остава истински достойната за познание и овладяване – защото това е науката за най-собствено човешкото в нас. И защото цялата интрига на света е скрита в човека, а най-собствено човешкото в човека е душевният му свят, който е също така безкраен, както външния, и със сигурност много по-сложен и противоречив, което и собствено създава интригата.

Съвременната психология е една от частните/емпирични науки за човека и средата, която го заобикаля – в нейната вярност на обективните изследвания е силата на нейната приложност. Заедно с това тя не е наука просто за обект от света, защото душата, психиката, съзнанието са онова начало в човека, оня събирателен фокус спрямо света, който във всеки един миг от живото съществуване му придава смисъла, ценността, целта и насоката на дейност откъм човека… и тъкмо така бива изявена човешката субектност. Човекът е субект на опита си, затова и преживяването му не е чисто и просто предметно съществуване, а и търсене на мотиви за приспособяване и творчество, борба за целесъобразност, обществено и лично усъвършенстване. В изучаването и опознаването на този сложен душевен и духовен пласт от човешкото битие безспорно психологията ни помага както никоя друга наука, и хората, особено младите, усещат нейната откривателска привлекателност, скритата мощ на нейните усилия да докосне недокоснатото в човека, да освободи неподозираните сили на субекта в него, и така да го тласне към все по-успешно справяне с предизвикателствата на света, в който живеем.