Вицепрезидентът на ВСУ „Черноризец Храбър“ участва в обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование
12 Декември 2019
Вицепрезидентът на Варненския свободен университет Яни Янев участва в обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, коeто се проведе в Комисията по образование и наука в Народното събрание.
Яни Янев изрази становището на академичната общност на Варненския свободен университет - законопроектът предлага много добри решения, но съществуват проблемни въпроси, които трябва внимателно да бъдат анализирани между първо и второ четене на законопроекта.
Във връзка със създаването на националната карта на висшето образование, Яни Янев акцентира, че е важно основните критерии, изисквания, принципи и политики на нейното разработване да бъдат заложени в закона. Това ще гарантира стабилност, която не се влияе от политически въздействия.
Вицепрезидентът на Варненския свободен университет предложи основните принципи и критерии за акредитация на университетите също да бъдат заложени в Закона за висшето образование.
Яни Янев, който бе единствения представител на частните университета по време на обсъждането, изрази несъгласие с предложената законова разпоредба, според която разкриването на изнесени териториални звена за обучение и колежи, организирани от частните висши учебни заведения в чужбина, ще става с решение на Министерския съвет. Той призова да се потърси нов подход и друго решение, тъй като рискът за разкриването на нова образователна структура се носи изцяло от частните висши училища, което не касае държавния контрол. В този случай акредитацията е задължителна, защото критериите за качество трябва да са налице, коментира Янев.
„Позволявам си да кажа, че от всички публични сфери сферата на висшето образование остава единствено нереформирана, тъй като държавните публични средства отиват единствено и само в държавните висши училища. Ако се създадат модели на реалната конкуренция между държавните висши училища и между държавните и частните университети, въпросът с качеството ще се реши много по-лесно, отколкото с администриране на процеса за качество“, каза Яни Янев. Той допълни, че ограничаването на стипендиантските програми на университетите само за българите в чужбина стеснява силно привличането на висококачествени студенти от света, които да се обучават в страната ни. Този въпрос би могъл да се разреши като част от средствата, плащани от България като член на Европейския съюз се предоставят под формата на стипендии за лица, които не са от български етнически произход. Към момента страната ни е задължена да плаща 0,6 % от БВП за дарения към държави, определени като политики от ЕС. „Ако част от тези средства, в рамките на националната ни политика, бъдат насочени към учредяване на стипендии за чуждестранни граждани, които да учат в българските висши училища, с този огромен ресурс ще се дофинансирана системата на висше образование", допълни Янев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование предвижда създаването на национална карта на висшето образование като инструмент, който да определи профилната и териториалната структура, да намери сечението между обществения интерес и предлагането на висше образование. Картата ще показва по региони каква е наситеността от университети и професионални направления. Предлага се и временен мораториум за разкриване на нови направления и висши училища до изработването на картата. Тя трябва да бъде готова година след приемането на промените в закона. Целта на картата е да се спре масовизацията на приема. В мотивите към промените в закона е записано, че националната карта се създава, за да се стимулират висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда.
Министерският съвет ще приема национални програми и за висшето образование, като едно от първите ще е за педагогическото. Ще се стимулира връзката между училищата и университетите, които ще могат да сключват споразумения и да съгласуват планове за обучение, като в тях ще участват и университетски преподаватели.
Системата за развитие на висшето образование у нас обхваща 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни. В момента във висшите училища се обучават 203 602 студенти и 5928 докторанти в редовна и задочна форма на обучение.
Законопроектът беше приет на първо четене от Парламента в края на ноември 2019 г.