Преподавателите в България: Доц. д-р Елеонора Танкова, зам.-ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“

В рубриката „Преподавателите в България“ Economy.bg представя преподаватели от водещи университети в България. Проследяваме техния професионален път от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което изграждат всеки ден с работата си? 

Запознайте се с доц. д-р Елеонора Танкова, доктор по икономика и доцент по глобализация на развитието. От 2023 г. е заместник-ректор по институционално сътрудничество и развитие на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а между 2013 и 2023 г. е декан на факултет „Международна икономика и администрация“.

Сертифицирана е по International Faculty Program на IESE Business School в Барселона и има дългогодишен опит като експерт в проекти за развитие на университетската предприемаческа и иновационна инфраструктура. През 2018 г. преминава обучение по иновации в програмата University Innovation Fellows, част от Stanford d.school в Калифорния. 

Преподава дисциплини в областта на глобалните науки.


Как и защо избрахте сферата на образованието?
Не съм имала предварително начертан план, че един ден ще бъда преподавател, декан или заместник-ректор. Като млад човек мечтаех да бъда там, където се случва промяната. Оказа се, че университетът е точно такова място. Започнах с младежка енергия и ентусиазъм, а постепенно университетът се превърна в голяма част както от професионалния, така и от личния ми живот. Всяка година в аудиторията влизат стотици млади хора с различни мечти, които се развиват и надграждат в университета, така че след няколко години да излязат като архитекти, юристи, предприемачи или лидери. Да бъдеш свидетел на тази трансформация е огромна привилегия. Моят професионален път е свързан с Варненския свободен университет още от неговото създаване през 1991 г. Тогава това беше ново място, родено от силното желание да се създаде различен образователен модел – по-свободен, по-отворен към света и по-близък до промените в обществото. И така вече 35 години.

Как бихте описали днешните студенти?
Преди години студентите идваха в университета, за да получат достъп до знанието. Днес източниците на знание са много и различни. Сега студентите идват за нещо много по-ценно – да се научат как да различават важното, как да мислят критично и как да работят с други хора. Днешните студенти са информирани, взискателни, търсещи и активни. Техният хоризонт е много по-глобален. Имат достъп до огромен обем информация, следят процеси от различни точки на света, сравняват образователни и професионални възможности и правят своя избор все по-осъзнато. Задават въпроси и очакват да разбират практическата стойност на това, което учат.

Това е поколение, което държи на свободата да изразява своята позиция и очаква да бъде чуто. Младите хора ценят открития разговор, бързата обратна връзка и партньорското отношение. Те възприемат преподавателя като човек, който може да им помогне да се ориентират в сложната среда, да открият силните си страни и да превърнат идеите си в реални проекти.

Прави ми впечатление, че с годините все повече се вълнуват от обществени каузи, поставят нови теми, предлагат решения и често дават началото на значими инициативи. Когато получат доверие и пространство за действие, проявяват творчество, ангажираност и готовност да поемат отговорност за осъществяването на своите идеи.

Студентският съвет на Варненския свободен университет е отличен пример за това. Той е изключително силна и активна организация, която е в основата на много от събитията. Един от ярките примери е създаването на Националното състезание по наказателноправни науки, което се провежда за втора поредна година и събира най-добрите студенти по право от университети в цялата страна. Също толкова значими са благотворителните и доброволческите инициативи, чрез които студентите променят средата в центровете за настаняване от семеен тип и създават трайни връзки с децата и младежите, които живеят там.

Наблюдавате ли разлики между днешните студенти спрямо предходни поколения?
Разликите са естествени, защото всяко поколение се формира в различна обществена, икономическа и технологична среда. Първите студенти на Варненския свободен университет бяха младите хора на промяната. Те търсеха нов образователен модел и възможност за свободна изява, предприемачество и развитие.

Днешните студенти растат в свързан свят. Те възприемат информацията по-бързо, предпочитат интерактивните форми и очакват активна връзка между теорията и практиката. За тях е важно да знаят не само какво учат, а защо го учат и къде могат да приложат наученото. Това изисква от преподавателя да създава контекст, да насърчава дискусията и да провокира студентите да бъдат активни участници.

Как протича една Ваша лекция? Промени ли се стилът Ви на преподаване в хода на професионалния Ви опит?
В началото на всяка година казвам на студентите си: „Не очаквайте да запишете всичко, което казвам. Очаквам да дискутираме и да спорим“. Вече повече 20 години водя дисциплини в областта на глобалните науки. Самата същност на тази проблематика предполага разговор за процеси, които се развиват пред очите ни и засягат всички ни – икономически, социални, технологични и екологични промени. Лекцията не може да бъде само еднопосочно предаване на теория и данни. Когато обсъждаме изкуствения интелект, екологичните проблеми или търговските конфликти между САЩ и Китай, никой няма готовите отговори. Затова целта не е да запомнят факти, а да се научат да задават правилните въпроси и да разбират причините, довели до сложната и несигурна глобална среда, в която живеем. Стремя се да поставям на дискусия казуси, да представям различни гледни точки и да насърчавам студентите да анализират причините и последствията от глобалните процеси.

С годините стилът ми на преподаване, естествено, се промени. Днес много по-силно вярвам в активното учене, дискусията, работата по реални проекти, които свързват знанието с практиката. Ролята на преподавателя вече е да помага на студентите да формулират точните въпроси, да оценяват източниците си и да изграждат аргументирана позиция.

Какви са най-големите предизвикателства, пред които са изправени преподавателите днес?
Преди двадесет години преподавателят беше един от основните източници на знания. Днес знанието е на един клик разстояние. Това означава, че ролята ни се променя. Все повече сме хората, които помагат на студентите да различават фактите от мненията, достоверната информация от манипулацията и да изграждат собствена аргументирана позиция. Предизвикателството е, че живеем във време, в което информацията става все по-евтина, а способността да мислиш – все по-ценна.

Друго голямо предизвикателство е скоростта на промяната. Професиите се трансформират по-бързо, отколкото университетите традиционно обновяват учебните си програми. Все по-често подготвяме студентите за професии, които все още не съществуват в сегашния си вид. Това означава, че освен професионални знания трябва да развиваме адаптивност, устойчивост, способност за учене през целия живот, работа в екип и умение да се вземат решения в условия на несигурност.

Има и още едно предизвикателство, за което се говори по-рядко. Днес младите хора живеят в свят на постоянни кризи – пандемии, войни, икономическа несигурност, климатични промени, технологични революции. Те очакват университетът не само да ги подготви за професия, а да им помогне да се ориентират в един все по-сложен свят. Затова преподавателят трябва да бъде добър специалист, но и човек, който вдъхва увереност, насърчава диалога и показва, че сложните проблеми могат да бъдат решавани с аргументи, знания и сътрудничество.

И не на последно място, предизвикателствата не са само в аудиторията. Те са свързани и със средата, в която работят университетите. Българското висше образование се нуждае от честна и равнопоставена конкуренция, основана на качеството, резултатите и доверието на студентите. Университетите трябва да се съревновават с идеи, иновации и качество на образованието, а не с различни правила и различни условия за финансиране. В крайна сметка най-важният въпрос не е кой университет е държавен или частен, а кой успява да подготви младите хора за живота и професиите на бъдещето.

Какви умения са най-ценни, за да си добър преподавател?
Добрият преподавател трябва да бъде готов да учи през целия си живот. Важни са умението да слуша, да общува ясно, да проявява емпатия и да разпознава потенциала на студентите.

Необходимо е също да умее да свързва теорията с реалния свят и да създава среда, в която студентите имат смелостта да задават въпроси, да изразяват различно мнение и да експериментират. Преподаването изисква последователност и високи стандарти, но и способност да вдъхновяваш. Младите хора усещат кога преподавателят вярва в смисъла на това, което прави.

Как оценявате нивото на сътрудничество между университетите и работодателите у нас?
През последните години сътрудничеството между университетите и работодателите в България видимо се развива, но все още е неравномерно. Има много добри примери, но има и партньорства, които остават предимно на ниво подписани споразумения, гостуващи лекции или краткосрочни стажове. Според мен най-доброто партньорство между университет и бизнес започва тогава, когато работодателят престане да пита „Какви кадри ще ми дадете?“, а „Какво можем да създадем заедно?“. Във Варненския свободен университет оценяваме партньорствата не толкова по техния брой, колкото по конкретните резултати за студентите и работодателите. Именно това е пълноценното сътрудничество – съвместно разработване на програми, участие на практици в обучението, работа по реални казуси, стажове и професионални възможности още по време на следването.

Особено ценна е ролята на нашите възпитаници. Когато бивши студенти се връщат като работодатели, ментори или партньори, те се превръщат в естествен мост между академичната и професионалната среда. Те познават едновременно силните страни на университетската подготовка и реалните изисквания на работното място. Затова могат много точно да посочат какво трябва да бъде запазено и какво трябва да се промени.

Как може да се подобри връзката между бизнеса и образованието?
В нашия университет бизнесът участва още при създаването и актуализирането на учебните програми. Работодателите предоставят експертиза, реални задачи, ментори, стажове и обратна връзка за знанията и уменията, от които се нуждаят.

Добър работещ модел са браншовите настоятелства, чрез които представители на професионалните общности участват системно в развитието на обучението. Възможности дава и дуалното обучение. Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ заяви готовност да развива такъв модел в специалностите „Строителен инженеринг“ и „Защита на националната сигурност“.

Особено важно е студентите да работят по реални професионални задачи още по време на следването си. Студентите в специалност „Право“ решават казуси с действащи магистрати, присъстват в съдебната зала при разглеждането на дела от обществен интерес и участват в симулирани съдебни процеси. Студентите по архитектура разработват реални инвестиционни проекти за Индустриалния парк в Шумен. Те създадоха и проекти за споделени пространства във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“.

Нашият университет също възлага на студентите реални задачи на конкурсен принцип. Един от най-видимите резултати от този подход е университетският парк, създаден по студентски проекти през 2012 г. През тази година на студентите от специалност „Интериорен дизайн“ предстои да работят по реална задача, свързана със специализирани пространства на една от съдебните институции във Варна. Такива проекти дават възможност на младите хора да преминат през целия професионален процес – от проучването и разработването на концепцията до представянето ѝ пред реален възложител.

Опитът показва, че системното партньорство дава измерими резултати. Над 2400 студенти са участвали в първите две фази на проекта „Студентски практики“ на Министерството на образованието и науката. От тях 95% посочват, че са придобили нови практически умения, повече от 70% смятат, че университетската подготовка им е осигурила необходимата основа за работа в реална професионална среда, а 17,3% са получили предложение за работа след приключването на практиката. Това е особено важен резултат, защото показва, че връзката между образованието и заетостта може да започне още преди дипломирането. 

От своя страна, университетите също могат да бъдат много повече от източник на кадри – те могат да са партньори в изследванията, иновациите и развитието на организациите. Най-добрите резултати се постигат, когато сътрудничеството е дългосрочно, има измерими цели и се основава на доверие и споделена отговорност.

Вие лично използвате ли изкуствен интелект и за какво?
Изкуственият интелект вече е част от средата, в която работят университетите, преподавателите и студентите. Затова за мен е важно да познаваме неговите възможности, да следим развитието му и да разговаряме открито за правилата, етичната рамка и отговорността при използването му. 

В академична среда всеки инструмент трябва да подпомага мисленето, анализа и създаването на стойност, като се прилага прозрачно, критично и с уважение към академичната етика.

Според Вас за какво може да е полезен изкуственият интелект за студентите?
Изкуственият интелект може да помага на студентите при ориентирането в големи масиви от информация, структурирането на идеи, езиковата подготовка, анализа на данни и разработването на различни варианти за решение. Той може да превърне ученето в по-персонализиран процес, да осигури бърза обратна връзка и да освободи време за по-задълбочен анализ и творчество.

Истинската му стойност обаче се проявява, когато студентът има знанията и аналитичното мислене, необходими, за да оцени получения резултат. Затова трябва да учим младите хора да проверяват фактите, да разпознават възможностите и ограниченията на технологиите, да посочват кога и как са ги използвали и да носят лична отговорност за крайния продукт.

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ разработи политика за изкуствения интелект, която регламентира неговото етично, прозрачно и законосъобразно използване. Нашето разбиране е, че технологиите трябва да подпомагат качеството на обучението и академичната почтеност, като окончателната преценка и отговорността остават човешки.

Не се страхувам, че студентите използват изкуствен интелект. Страхувам се, ако престанат да мислят критично, защото изкуственият интелект може да напише добър текст, но не може да поеме моралната отговорност за него. Това е и ще бъде човешка задача. Вместо да ограничаваме достъпа до новите технологии, трябва да подготвяме студентите да ги използват компетентно и почтено. Изкуственият интелект е добър помощник, когато стимулира любознателността, развива способността за самостоятелна преценка и разширява възможностите за учене. Именно тези умения ще бъдат все по-важни за професионалната реализация на младите хора.

Какво е необходимо, за да бъдат подготвени студентите за професиите на бъдещето?
Преди всичко трябва да ги подготвим за промяна. Част от професиите ще се трансформират, други тепърва ще възникват. Затова наред с професионалните знания са нужни адаптивност, устойчивост, отлична дигитална грамотност, работа в екип, комуникационни умения и способност за решаване на сложни въпроси.

Важни са също любознателността, грижата за другите и отговорността към общността. Бъдещето ще има нужда от компетентни хора, които разбират последствията от решенията си. Проектно базираното обучение и работата по реални задачи дават възможност тези качества да се развиват още в университета.

Имате ли любима история с Ваши студенти, с които се гордеете, или история за студенти, които са постигнали успех?
Трудно ми е да отлича един студент или една история. За 35 години Варненският свободен университет изгради общност от 48 000 възпитаници, реализирани в различни професионални области и в много държави по света. Един от най-хубавите моменти за всеки преподавател е, когато след години на вратата почука бивш студент. Идва като работодател, като партньор или като човек, който иска да помогне на следващото поколение. Тогава разбираш, че университетът не приключва с дипломирането. Да, това е любимата ми история – студентите, които се връщат в своята алма-матер!

Как обичате да прекарвате свободното си време?
Обичам планината, обичам природата и спорта. Това е моят начин да възстановя енергията си и да подредя мислите си. Чета много, защото за мен четенето е едновременно удоволствие и начин да продължавам да откривам нови гледни точки. Ценно за мен е времето със семейство и приятели. В ежедневие, изпълнено с много срещи и отговорности, движението, природата, книгите и времето с близките ми носят необходимия баланс.