31.05.2026, БГНЕС

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ отбелязва 35 години от своето създаване и 30 години от дипломирането на първия си випуск. По този повод БГНЕС разговаря с доц. д-р Елеонора Танкова, заместник-ректор по институционално сътрудничество и развитие, за началото на университета, връзката с първите възпитаници, днешните студенти и партньорствата, които отварят нови възможности пред академичната общност.





БГНЕС: Доц. Танкова, тази година Варненският свободен университет празнува своя 35-и рожден ден. Това е повод да погледнем както към историята на първия випуск, така и към мащабите на университета днес и перспективите пред него. Но преди да говорим за самата образователна институция, нека започнем с Вашата лична история. Помните ли първия път, когато прекрачихте прага на университета? Представяхте ли си тогава, че през 2026 г., когато се отбелязва този юбилей, ще бъдете заместник-ректор?

Доц. д-р Елеонора Танкова: Това е въпрос, който през годините често съм си задавала. Тази годишнина, в която отбелязваме празника на университета, отново ме върна към емоциите и чувствата от далечната 1991 г.

Като всеки млад човек, оформен от образователната система на онова време, попадайки на това ново място, изведнъж усетих каква е промяната и колко силно желана беше тя от младите хора тогава. В основата на създаването на нашия университет беше именно това желание, да се създаде нещо ново, нещо различно от съществуващия тогава образователен модел.

Хубавото е, че това желание за промяна, което беше водещо преди 35 години, продължава да бъде водещо и днес.

Дали съм си представяла какъв ще бъде професионалният ми път? Не. Изобщо не съм мислила за това тогава. С чиста младежка енергия и ентусиазъм започнах своята работа. Съдбата може би така ми отреди, че ще свържа професионалния си, а до известна степен и личния си живот, с университета. По-голямата част от живота ми вече е свързана с него. И, разбира се, не съжалявам за това.

БГНЕС: Важно в този контекст е и мястото, на което провеждаме разговора. Кажете ни малко повече за него.

Доц. д-р Елеонора Танкова: Намираме се на едно от най-любимите места на цялата ни академична общност, на студентите, преподавателите и служителите. Това е нашият академичен парк, създаден през 2012 г.

Интересното е, че той е изцяло студентски проект. Това беше идея, която много бързо намери подкрепа и желание за реализация от страна на ръководството на университета. Студентите, които разработиха проектите, впоследствие бяха назначени като технически консултанти при осъществяването на тази идея.

Както виждате, паркът се превърна в нещо наистина прекрасно и е любимо място за всички нас.

БГНЕС: Да се върнем още веднъж назад във времето, към 90-те години. Дипломирането на първия випуск е исторически момент за всяка Алма матер. Поддържате ли и днес, Вие и преподавателите, връзка с тези първи възпитаници? Как техните успехи в професионалния път проправиха пътя към авторитета на университета?

Доц. д-р Елеонора Танкова: Вашият въпрос веднага ме връща към нещо, което дълго време обмисляхме, как да отбележим тази годишнина на университета. Макар че 35 години не са кръгла годишнина в класическия смисъл, нашето желание беше да се върнем към първите студенти, към хората, които ни повярваха и споделиха трудния път, извървян от университета през първите години.

Основната причина беше да им покажем колко много се е увеличила стойността на тяхната диплома. Искахме да покажем и колко много те са допринесли за нашия университет, да изразим уважението си към тях, но и да им покажем колко много сме постигнали заедно. Те трябва да продължат да се гордеят с това, че преди 35 години ни се довериха.

Тази година се навършват 30 години от дипломирането на първия випуск. За наша огромна радост, на празника на университета събрахме именно студентите от този първи випуск. Срещата беше изключително емоционална, изпълнена с много спомени. Върнахме се назад в годините, но още по-хубавото беше, че тази среща положи основите за това какво можем да правим заедно оттук нататък.

БГНЕС: Като заместник-ректор по институционално сътрудничество и развитие, как оценявате мрежата, създадена от университета през тези три десетилетия и половина, включително в международен план? Как тя помага за развитието на днешните студенти?

Доц. д-р Елеонора Танкова: През годините установяването на партньорства беше по-трудно. Днес средата е много по-благоприятна. Може би защото обществото вече възприема по различен начин ролята на образованието и осъзнава необходимостта бизнесът и практиката да партнират с образователните институции.

От друга страна, този процес е по-лесен и защото нашите възпитаници през годините самите те станаха част от тази партньорска мрежа. Те са настоящи и бъдещи работодатели на нашите студенти, представители на различни бизнеси и публични институции.

Затова партньорската ни мрежа днес е изключително богата. Вече поставяме акцент не толкова върху количеството, върху броя партньорства, а върху тяхното качество.

Във всяко отношение търсим партньори, с които споделяме общи цели и имаме общо разбиране за това кое е ценно и важно за развитието на обществото. Търсим партньори, с които можем да реализираме социално значими каузи и които могат да подкрепят развитието на нашите студенти и възпитаници.

БГНЕС: Първите випуски са навлизали в една много различна икономическа и социална реалност, в една различна България. Как днес синергията между университета, държавните институции и бизнеса, част от който са и Ваши възпитаници, помага за реализацията на следващите специалисти?

Доц. д-р Елеонора Танкова: Първите ни студенти бяха младите хора на промяната. Те осъзнато избраха университета, защото очакваха тук да намерят среда, в която се случва нещо ново. Среда с различен модел, с възможност за развитие на иновации и предприемачески инициативи. Нещо, което в онова време отсъстваше в държавните университети.

Ако трябва да сравним тези първи студенти със сегашните, поколенията са различни, което е напълно естествено. Основната разлика е, че днес хоризонтът на младите хора е много по-глобален. Те са по-информирани, по-взискателни, по-търсещи и в същото време много по-активни.

Едно от основните неща, които се опитваме да създадем и мисля, че успяваме, е не просто да обърнем фокуса на всичко, което правим, към студентите. Стремим се това да не бъде едностранен процес, а да изграждаме активна и ангажирана студентска общност.

Студентите са изключително активни и много ангажирани. Те самите са провокатори на голяма част от иновациите, които се случват в нашия университет.

Този дух се изгражда с годините. Партньорствата, които вече сме създали и в които участват немалка част от нашите бивши възпитаници, носят именно този дух и това желание за нещо ново, иновативно и различно.

Говорим за огромна академична общност. Само преди няколко дни връчихме дипломата на 48 000-ия ни студент. Представете си, за 35 години това е огромна общност от наши възпитаници, реализирани във всякакви професионални направления, право, архитектура, строителство, психология, управление, икономика, изкуство. Те са разпръснати по целия свят.

Приемствеността е едно от нещата, които се опитваме да постигаме. Също и постоянната ангажираност, която е двупосочна. Не само от наша страна към тях, но и от тях към университета.

БГНЕС: В духа на този двоен празник, от една страна 35 години от създаването на университета, а от друга 30 години от дипломирането на първия випуск, какво е Вашето послание към завършващите днес и към онези пионери, които първи повярваха във Варненския свободен университет?

Доц. д-р Елеонора Танкова: Мисля, че както преди 35 години първопроходците, хората, създали този университет, са го направили с идеята да търсим свобода на изява, новото и модерното, така и днес трябва да пазим тази посока.

Те създадоха среда, в която всеки да има възможност да развива своя потенциал. Мисля, че успяваме да съхраняваме това и днес.

Ако трябва да отправя послание, то не е еднократно. Опитвам се да го предавам всеки ден в работата си с младите хора в аудиториите: да съхраняват духа на свобода, търсене и непримиримост. Да бъдат свободни в своята изява, в изразяването на това, което искат да кажат, независимо в какво професионално направление се намират.

Трябва да бъдем търсеща, творческа общност. Неслучайно девизът на нашия университет е „Учи се и търси“, думи на Черноризец Храбър. Мисля, че те в много голяма степен отговарят на философията на университета. | БГНЕС