Слово на доц. д-р Красимир Недялков пред абсолвентите от випуск 2026
Уважаеми членове на академичното ръководство,
Скъпи преподаватели,
Горди родители
и вие, скъпи абсолвенти на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“!
Скъпи гости!
Днес не е обикновен ден в академичния календар на нашия университет. Днес е денят, в който вашата лична студентска симфония, писана в продължение на няколко години с много труд, безсънни нощи и немалко кафе, достига своето грандиозно крешчендо!
Когато преди години прекрачихте прага на нашия университет край морския бряг, вие бяхте като млади музиканти, които за първи път хващат непознат инструмент. Някои от вас свиреха фалшиво на първите лекции, други изпитваха сериозна сценична треска пред изпитните зали, а трети се опитваха да нагласят тоналността на студентския живот с ритъма на варненските нощни клубове. Но ето че днес, гледайки ви в академичните тоги, виждам един перфектно настроен оркестър, готов да завладее световните сцени.
Като президент на този университет – и като човек, който с гордост споделя една сцена с колеги и студенти във Varna Free Band – знам отлично, че образованието и музиката имат много общо - и двете изискват съвършен синхрон, много репетиции и способност да импровизираш, когато нещата не вървят точно по нотите.
Времето, прекарано от вас във Варненския свободен университет, невинаги беше кротка бемолова балада. Имаше моменти на тежък рок, напрегнати джаз импровизации и, разбира се, класическа изпитна драма.
Спомняте ли си първите си семестри? Преподавателите ви засипваха с конспекти, които изглеждаха по-дълги и неразбираеми от партитура на Вагнер. Когато дойдеше време за първата изпитна сесия, вие бързо разбрахте какво означава терминът „стакато“ – рязко, отривисто и набързо прелистване на лекции в четири сутринта.
Но вие се научихте да свирите в ансамбъл. Разбрахте, че ако някой колега „фалшира“ на груповия проект и изпеe грешна нота, целият оркестър може да получи по-ниска оценка от диригента (разбирайте, от водещия преподавател). Вие усвоихте изкуството на „полифонията“ – способността едновременно да слушате лекция по международно право или архитектура, да си чатите в Месинджър, да планирате партито за уикенда и да изглеждате така, сякаш преживявате дълбок духовен катарзис от думите на лектора. Това не е просто учене, това е висш пилотаж в дирижирането на собственото ви време!
Имаше и моменти на „пауза“ – онези благословени часове в университетския парк или на плажа, където с китара в ръка или с добри приятели репетирахте най-важния предмет - изкуството да бъдете млади, свободни и вдъхновени. Защото нашият университет носи в името си думата „Свободен“, а истинската свобода е като джаза - тя има смисъл само тогава, когато знаеш правилата толкова добре, че можеш да ги нарушаваш с вкус.
Никое голямо изпълнение не е възможно без добри ментори. Вашите преподаватели бяха вашите диригенти. Понякога те бяха строги, изискваха перфектно изпълнение на всяка задача и ви караха да повтаряте упражненията дотогава, докато не постигнете перфектния тон. Сигурен съм, че в моментите, когато ви връщаха курсовите работи, сте си мислили, че те просто не разбират вашия „авангарден стил“ и модерна интерпретация на науката.
Но днес, когато държите дипломите си, вие разбирате, че те не просто са ви изпитвали – те са настройвали вашите вътрешни струни. Те ви научиха да не се задоволявате с евтини поп шлагери в професията, а да се стремите към сложните, вечни композиции. Те ви дадоха камертона на критичното мислене, за да можете винаги да разпознавате фалша в заобикалящия ви свят.
Специални аплодисменти заслужава и вашата най-вярна публика – вашите родители, семейства и приятели. Те бяха тези, които плащаха билетите за вашето дълго турне, наречено „висше образование“. Те издържаха вашите домашни солови репетиции, вашите драми преди държавните изпити и ви аплодираха дори тогава, когато самите вие не бяхте сигурни дали ще стигнете до финала на парчетата. Днешният концерт е споделен триумф и техните сълзи на радост в залата са най-чистата мелодия, която можете да чуете.
Скъпи абсолвенти, от днес вие напускате залата на ВСУ „Черноризец Храбър“ и започвате своето голямо световно турне. Пред вас се открива един огромен пазар, който често ще изисква от вас да свирите по чужди правила, а понякога – да си пробивате път с тежки солови изпълнения.
Не се притеснявайте, ако в началото попаднете в оркестър, където първата цигулка се свири от някой по-опитен (или просто по-шумен) колега. Важното е да не губите своя собствен ритъм. Никога не забравяйте, че най-добрите мениджъри, юристи, архитекти, психолози, инженери и ИТ специалисти не са тези, които възпроизвеждат чужди текстове, а онези, които умеят да създават нова, авторска музика в своята сфера.
Когато утре излезете на пазара на труда и някой работодател ви попита: „Какво можете?“, вие не му показвайте просто диплома. Покажете му, че можете да свирите в екип, че не се плашите от сложни партитури и че ако животът ви поднесе неочаквана засечка, вие можете веднага да смените тоналността и да продължите напред, без да спирате. Защото, както каза великият Фреди Меркюри, The Show Must Go On.
А ако някога ви домъчнее за морето, за шума на вълните, за вашите колеги или за онези безгрижни дни – върнете се тук. Сцената на Варненския свободен университет винаги ще остане отворена за вас, нашите алумни. Ние винаги ще се радваме да ви посрещнем обратно за поредния съвместен „джем сешън“ и да чуем докъде са стигнали вашите лични успехи.
Скъпи млади колеги, вдигнете високо дипломите си! Нека животът ви бъде едно вълнуващо, мащабно произведение, изпълнено с ярки хармонии, верни приятели и незабравими моменти. Пожелавам ви да свирите винаги на „фортисимо“ – силно, смело и с пълно раздаване!
На добър час, Випуск 2026!
Нека вашето голямо крешчендо започне сега!
Още за събитието прочетете тук