Над 50 учени, докторанти и студенти от България, Казахстан, Косово, Полша, Румъния и Украйна участват в Лятната научна сесия – 2026 на Юридическия факултет на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, която се проведе на 19 юни в Учебно-спортния комплекс на университета като част от програмата за отбелязване на 35-годишнината на висшето училище. В рамките на научния форум се състояха Научната конференция с международно участие „Право: теория и практика“ и Научната конференция „Сигурност без граници 2026: От локални рискове до глобални кризи“.

В конференциите участваха представители на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Института за държавата и правото при Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Националния институт на правосъдието, както и на университети и научни организации от Краков, Букурещ, Прищина, Харков, Киев и Тараз.

Научната сесия беше открита от декана на Юридическия факултет доц. д-р Елисавета Калинова, която благодари на организаторите, академичните партньори и участниците за приноса им и пожела успешна работа и ползотворни дискусии.

Във вдъхновяващото си слово заместник-ректорът проф. д-ик.н. Димитър Канев определи Варненския свободен университет като академична общност със значими традиции и ясна визия за развитие. Той акцентира върху обществената отговорност на преподаването и научните изследвания и върху ролята на правото и сигурността като ключови области за развитието на съвременното общество. Според проф. Канев светът е изправен пред натрупване на кризи, които поставят на изпитание ценностите, отговорността и доверието в институциите. В този контекст науката има решаваща роля, защото създава знания, анализира причините за проблемите и предлага устойчиви решения. „Истинската промяна настъпва, когато науката предложи решения. Мисията на науката е да подготвя бъдещето“, заяви проф. Канев и призова участниците да продължат да търсят отговори на обществените предизвикателства чрез силата на разума, научния метод и академичния диалог (вижте пълният текст по-долу)

В приветствието си заместник-ректорът на Варненския свободен университет проф. д-р Елеонора Танкова подчерта значението на международното академично сътрудничество за развитието на науката и висшето образование. Тя отбеляза, че 25-ото издание на конференцията е доказателство за утвърдения авторитет на форума и за устойчивите партньорства, изграждани през годините между университета и академични институции от различни държави. Проф. Танкова приветства участниците от България и чужбина и акцентира върху възможностите за обмен на знания, научни идеи и добри практики, които създават подобни международни форуми.

Пленарни доклади представиха доц. д-р Паунита Петрова от Института за държавата и правото при Българската академия на науките и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Международноправната защита на социалните права – развитие, специализация и съвременни предизвикателства“ и доц. д-р инж. Стефко Бурджиев, преподавател във Варненския свободен университет, на тема „Ядрената енергетика – инструмент за намаляване на екологичните рискове и климатичните промени“.

Сред официалните гости на форума бяха д-р Ментор Лецай – декан на Юридическия факултет на Колеж ААВ в Република Косово, доц. д-р Аура Преда – председател на Румънското дружество по виктимология, представители на академични институции от Румъния, Украйна и Косово, както и магистрати от съдебната система във Варна.

В рамките на научните панели бяха обсъдени актуални въпроси, свързани с международното право, защитата на човешките права, криминологията, киберсигурността, изкуствения интелект, европейската сигурност и предизвикателствата пред правовата държава.

Студентите от специалност „Право“ ще имат възможност да се включат и в Студентската юридическа научна академия под патронажа на вицепрезидента на университета Яни Янев. Инициативата ще се проведе в началото на учебната 2026/2027 година и ще включва обучителен семинар по методология на научното изследване и състезателна част, насочена към развитието на изследователските умения на бъдещите юристи.


Приветствие на проф. д.ик.н Димитър Канев пред участниците и гостите в Лятната научна сесия:


Уважаеми колеги,
скъпи гости,

За мен е чест да ви приветствам с “Добре дошли” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ - университет с традиции, с визия и с общност, която знае: образованието и науката не са просто знание. Те са отговорност.

Днес откриваме конференциите по право и сигурност - две области с изключителна важност за бъдещето на държавата, на обществото и на човека. Защото без тях няма ред, справедливост и свобода.

Нека бъдем честни за времето, в което живеем. То е време на натрупани кризи - на усещане за дефицит на ред, справедливост и свобода; на усещане, че сме затънали в блато, пълно с хищни и алчни алигатори.

Политиците, отговорни за обществените ни дела, често обещават да „пресушат блатото“. Но присъствието на алигатори прави идеята за пресушаването трудна, рискована и неудобна. За да я решат, логично, изкушаващо и не изискващо наука е да заменят алигаторите със златни рибки, изпълняващи не само три, а всички обществени желания. Но тогава блатото остава, а златните рибки в него бързо започват да се държат като алигатори.

Истинската промяна, истинското пресушаване на блатото - идва от промяна на средата - от правила, институции и култура, които не разчитат на „правилния човек“, а на правилния закон. Защото върховенството на човека, колкото и силен, добронамерен или убедителен да изглежда той, е временна конструкция. Устойчиво е само върховенството на закона.

Върховенството на закона означава да създадем правила, при които дори грешните хора са принудени да действат правилно, дори алигаторите да се държат като златни рибки. Не става с магия, не стала с религиозни ритуали. За да създадем такива правила, е нужна наука.

Защо?

Защото предизвикателствата са големи и динамични, а решенията - сложни. Защото светът е сложен. И защото ние, хората, сме сложни. Но сложността се преодолява с научния метод.

Ние, учените, казваме: нека проучим проблема, нека го анализираме, нека го разберем и нека предложим решение. И можем да успеем - защото сме просветени хора - имаме знания и смелост, които ни позваляват да разчитаме на разума си, а не на минали решения, традиционни норми или на указанията на някого другиго - църквата, партията, държавата, властта.

Знанието ни помага да разберем блатото. Смелостта ни помага да кажем, че блатото не е нормална среда. Знанието ни помага да видим защо системата не работи. Смелостта ни помага да не бъркаме смяната на хора с промяна на система. Знанието ни дава решения. Смелостта ни позволява да ги защитим.

Разумът и смелостта да го използваме могат да ни дадат добри решения. Но добрите решения често изглеждат политически невъзможни - особено когато изискват истинска промяна.

Тогава възниква въпросът: струва ли си усилието на разума? Струва ли си смелостта? Струва ли си да разработваме идеи, които днес изглеждат трудни, неудобни или невъзможни?

Да, струва си.

Истинската промяна не настъпва автоматично в момента, в който науката предложи решение. Милтън Фридман казва, че промяната идва в момент на криза - реална или възприемана. Но когато кризата настъпи, действията зависят от идеите, които са налични в този момент. Именно това определя ролята на хората на идеите: да разработват алтернативи на съществуващите политики и да ги поддържат живи, докато кризата превърне политически невъзможното в политически неизбежно.

Това е голямата мисия на науката - не просто да описва настоящето, а да подготвя бъдещето. Не просто да поставя диагноза, а да предлага лечение. Не просто да казва, че сме в блато, а да проектира как то може да бъде пресушено.
Вие сте тук именно заради това - учени, докторанти и студенти. Просветени хора, които не спират до диагнозата. Хора, които не само описват проблемите, а търсят решения - разумни, смели и работещи.
Пожелавам ви успешна работа, силни доклади и задълбочени дискусии. И ви призовавам с думите на Кант, заимствани от Хораций: Sapere aude: „Имайте смелостта да си служите със собствения разум“.
Само така ще се родят идеи, които няма да останат само в залата, а ще продължат да живеят - в науката, в институциите, в обществения разговор и в бъдещите решения.
Нека след време можем да кажем: това беше важна конференция - конференция, която даде не само анализи, а посоки; не само въпроси, а решения; не само думи, а смелост за промяна.

От името на ръководството на ВСУ и от свое име ви благодаря, че сте тук. Благодаря ви за труда, за споделеното знание и за ангажираността.

На добър час!