Японски архитект представи във Варненския свободен университет философията на пространството
13 май 2026
Японският архитект Йоши Ямазаки и архитект Надя Иванова представиха публична лекция, организирана по повод 35-годишнината на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, 30 години Архитектурен факултет, 30 години от създаването на специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ и 25 години специалност “Архитектура”. Срещата постави началото на "Месец на Архитектурата" и беше посветена на връзката между архитектурата, града и ландшафта в японската традиция, както и на понятията „учи“ и „сото“, свързани с разбирането за вътрешното и външното в японската култура. На лекцията присъстваха студенти, преподаватели и алумни възпитаници на университета.
Арх. Надя Иванова разказа за японската методология в архитектурното проектиране и за начина, по който в Япония се изучава процесът на създаване на архитектура. По думите ѝ различията между японския и българския подход често се открояват и в съвместната ѝ работа с Йоши Ямазаки.
Тя посочи, че в България архитектурата обикновено се възприема през функционалната схема, материалите и строителството, докато в Япония съществува предходен етап на осмисляне на отношенията между пространството, човека и средата. Именно този подход, според нея, стои в основата на световното признание към японската архитектура.
Йоши Ямазаки сподели, че вече близо 20 години живее в България и през това време се стреми да прилага принципите, които е изучавал и практикувал в Япония. Той отбеляза, че често решения, смятани за неправилни в японската архитектурна традиция, тук се приемат като добри практики. Именно тези различия бяха във фокуса на лекцията.
Според него най-същественото в архитектурата са отношенията – между вътрешното и външното пространство, между човека и средата, между хората и елементите на пространството. Йоши Ямазаки подчерта, че архитектурата се изгражда чрез тези връзки и носи нематериално измерение, подобно на въздуха.
В рамките на срещата той сподели и впечатленията си от живота в България. По думите му тук все още се съхраняват естествени форми на общуване и живот на открито – събирания в дворове и споделени пространства, които в Япония вече се срещат по-рядко. Според него именно в тези отношения между хората и природата се усеща потенциалът за създаване на смислена архитектурна среда.
