В рубриката „Преподавателите в България“ Economy.bg представя преподаватели от водещи университети в България. Проследява техния професионален път от първите стъпки до уроците, които самите те са научили. Как преодоляват предизвикателствата, с кои истории на своите студенти се гордеят и как виждат бъдещето, което изграждат всеки ден с работата си? 

Запознайте се с проф. д-р Теодора Бакърджиева, Ръководител на магистърска програма „Киберсигурност“, катедра „Компютърни науки“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

Представете се и разкажете накратко за Вашето образование и по какво преподавате днес?

Завършила съм Английската езикова гимназия и Техническия университет в гр. Варна, както и докторантура към Софийския университет по автоматизирани информационни системи. Занимавам се с компютърни технологии от началото на 90-те години – периодът, в който България започна да се свързва със световната интернет мрежа.

Повече от 30 години съм част от катедра „Компютърни науки“ на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, където преподавам специализирани дисциплини в областта на киберсигурността и електронния бизнес. Участвам активно в разработването и управлението на международни образователни и научни проекти по различни грантови схеми, като „Erasmus+“ К2, INTERREG, Horizon Europe и др. Този свой опит приложих като зам.-ректор „Международна дейност, проекти и технологично развитие“.

Ръководя две магистърски програми – „Управление на международни бизнес проекти“ и „Киберсигурност“, които привличат много чуждестранни студенти и предизвикват интереса с практическите обучения в тях.  През последните години преподавам IТ сигурност и защита на данните в здравеопазването и IoT в здравеопазването в Медицинския университет във Варна в магистърска програма „Електронни и информационни технологии в здравеопазването“. Понастоящем съм заместник-председател на Съюза на учените в България.

Как и защо избрахте сферата на образованието?
Животът на моите родители бе отдаден на образованието. Имах желание да продължа техния път. Аз обичам предизвикателствата, непрекъснато да търся новото, неизследваното, интересното, което е задължително при процеса на обучение. Така въведох първите лекционни курсове в България по интернет технологии в началото на 90-те години. Впоследствие наблегнах на интердисциплинарните изследвания с навлизането им във всички области на икономическия и социалния живот, като се насочих към приложението на IT технологиите в здравеопазването и медицината.

Как бихте описали днешните студенти?
Моят дълъг преподавателски опит показва, че студентите са огледало, в което ние преподавателите трябва се оглеждаме. Студентската аудитория днес е много по-подготвена и информирана, защото каналите за предоставяне на информация ни заливат непрекъснато. Студентът не е необходимо да бъде просто „хранилище“ на информация. Много по-важно е да умее да разсъждава, да задава точните въпроси, да разпознава надеждните източници, да анализира и да прави връзки между знанията. В тази връзка ролята на преподавателя нараства непрекъснато. 

Наблюдавате ли разлики между днешните студенти спрямо предходни поколения?
Разбира се, разлики има, днешните студенти живеят и учат в коренно различна информационна среда. Те са свикнали да получават информация бързо, да работят едновременно с няколко източника и да очакват много по-динамично взаимодействие. Това променя и начина им на учене. По-трудно приемат дълго пасивно слушане, но са много активни, когато виждат практическата стойност на дадена задача, защото при тях прагматичното начало е определящо. Аз приемам това като положителна тенденция. Университетът не трябва да създава хора, които само възпроизвеждат информация, а хора, които могат да я поставят под съмнение, да я проверяват и да създават нови решения.

Как протича една Ваша лекция? Промени ли се стилът Ви на преподаване в хода на професионалния Ви опит?
Стилът на преподаване се промени изключително много. В началото на преподавателската ми дейност лекцията беше преди всичко начин да предадеш знание. Днес знанието е навсякъде и е достъпно за секунди. За мен добрият преподавател провокира студента да мисли и да задава стойностни въпроси. Обикновено аз започвам с реален проблем или ситуация. След това разглеждам теоретични аспекти, но винаги ги свързвам с практиката – конкретен бизнес казус, киберинцидент, нова технология, приложение на изкуствения интелект или проблем от реална организация. Моите лекции протичат като дискусии, давам кратки практически казуси, анализ на случаи и разработка на проектна задача. Особено при магистърските програми за мен е важно студентите да не бъдат само пасивни слушатели, а участници в процеса на създаване на знание.

Какви са най-големите предизвикателства, пред които са изправени преподавателите днес?
Парадоксално, едни от най-големите предизвикателства вече не са недостигът на информация и трудностите при нейното намиране, а нейният излишък и достоверност. Преподавателят трябва да помогне на студентите да разграничават информация от знание, знание от компетентност и убедително звучащ отговор от достоверен отговор. Изкуственият интелект допълнително променя тази среда. Ако една задача може да бъде решена от AI за двадесет секунди, трябва да си зададем въпроса дали това изобщо е правилната задача за студентите. Според мен голямо предизвикателство пред университетското образование е да премине от възпроизвеждане на информация към анализ, критическо мислене, творчество, отговорност и решаване на реални проблеми.

Какви умения са най-ценни, за да си добър преподавател?
Добрият професионалист никога не спира да се развива и да подобрява своята теоретична и практическа подготовка. Това е особено важно в технологичните области и преподавател, който стои на едно място, много бързо започва да преподава миналото. Уважението към аудиторията и способността разбираемо да обясняваш и да си в непрекъснат контакт със студентите са важни критерии за оценка. Добрият преподавател трябва да вижда в хората пред него бъдещи колеги и специалисти, от които един ден самият той може да се учи.

Как оценявате нивото на сътрудничество между университетите и работодателите у нас?
Има много добри примери и определено виждам положително развитие, но потенциалът е значително по-голям. При нас в университета съществува силна взаимовръзка с компании от бранша. Бизнесът участва още при дефинирането на необходимите компетентности, при разработването на учебните програми и практическите казуси, защитите на дипломните работи и магистърските тези и провеждането на майсторски класове. Естествено, целта е университетското образование да подготвя студентите за реалната професионална среда. От друга страна обаче, университетът не трябва просто да следва моментните потребности на пазара. 

Нашата задача е по-дългосрочна – да подготвяме хора, които могат да се адаптират към професии и технологии, които все още дори не съществуват.

Как може да се подобри връзката между бизнеса и образованието?
Чрез повече съвместна работа и по-малко формално партньорство. Бих искала да виждам повече реални проекти на компании, върху които студентите работят в рамките на обучението си; повече специалисти от практиката, които участват в учебния процес; повече преподаватели, които работят по реални бизнес и технологични проекти, и повече съвместни лаборатории, изследвания и иновационни инициативи. 

Най-добрият модел е този, при който студентът още по време на обучението си разбира как знанието от аудиторията се превръща в решение на реален проблем.

Вие лично използвате ли изкуствен интелект и за какво?
Да, разбира се. Би било трудно човек, който преподава технологии и електронен бизнес, да говори за трансформацията, предизвикана от изкуствения интелект, без самият той активно да го използва.

Използвам AI като инструмент за търсене на идеи, структуриране на информация, анализ, сравняване на различни гледни точки, работа с текстове и подготовка на учебни материали. Винаги казвам на студентите си нещо много важно: изкуственият интелект може да бъде изключително добър асистент, но не трябва да се превръща в заместител на собственото мислене. Колкото по-мощни стават тези инструменти, толкова по-важни стават човешките умения да задаваме правилните въпроси, да проверяваме резултатите и да носим отговорност за решенията си.

Според Вас за какво може да е полезен изкуственият интелект за студентите?
Потенциалът е огромен. AI може да бъде персонален преподавател, партньор за дискусия, помощник при изучаването на чужди езици, средство за симулации и анализ, инструмент за програмиране или начин студентът да получи незабавна обратна връзка. Има огромна разлика между това AI да помогне на студента да научи нещо и да го освободи от необходимостта да мисли.

Ако студентът използва изкуствения интелект само за да получи готов отговор, вероятно спестява време, но губи образование. Ако го използва, за да задава по-добри въпроси, да проверява хипотези, да търси алтернативи и да разбира сложни концепции, тогава AI може действително да ускори процеса на учене. Важен е балансираният подход: AI технологиите трябва да подкрепят, а не да заменят преподавателя. Ясни политики и етични стандарти за AI трябва да бъдат въведени и спазвани във всяко учебно заведение.

Какво според Вас е необходимо, за да бъдат подготвени студентите за професиите на бъдещето?
Според мен трябва да спрем да подготвяме студентите единствено за конкретна длъжност. Пазарът се променя твърде бързо. Трябва да ги подготвим да се учат през целия живот, да работят с технологии, да мислят критично, да комуникират добре и да могат да работят с хора от различни професионални и културни среди.

Техническите умения са важни, но те имат все по-кратък „срок на годност“. Способността да се адаптираш, да анализираш нов проблем и да научиш нещо ново, остава.

Бих добавила още нещо – етика и отговорност. В свят, в който технологиите могат да правят все повече неща вместо нас, въпросът можем ли да го направим все по-често трябва да бъде придружен от въпроса трябва ли да го направим.

Имате ли любима история с Ваши студенти, с които се гордеете, или история за студенти, които са постигнали успех?
За повече от 30 години преподавателска дейност историите са много и ми е трудно да избера само една. Най-голямото удовлетворение за един преподавател е моментът, в който срещне свой бивш студент и разбере, че вече не разговаря с него както преподавател със студент, а с успешен професионалист и колега. Един от много примери за успех е Давид Мавродиев от ВСУ "Черноризец Храбър" – софтуерен инженер в Microsoft, с магистърска степен по роботика и изкуствен интелект от University College, London. Той е най-младият в CoreAI екипа и е първият българин в него. Особено се гордея, когато мои студенти се реализират в силно конкурентна международна среда, създават собствени компании, ръководят екипи или се връщат в университета като експерти, за да споделят опита си със следващото поколение. Тогава виждаш истинския смисъл на преподавателската професия – знанието не остава в аудиторията, а продължава своя живот чрез хората.

Как обичате да прекарвате свободното си време?
Свободното ми време не е много, затова го ценя особено. Най-много се зареждам, когато съм с децата и внуците си. Семейството е моят начин да се върна към най-важните и истински неща. Обичам и да пътувам, да откривам нови места, да се срещам с различни хора и култури. 

Вижте още:
Доц. д-р Елеонора Танкова пред Economy.bg: Мечтаех да бъда там, където се случва промяната. Оказа се, че университетът е точно такова място

Проф. д-р Емил Панушев пред Economy.bg: Образованието трябва да изгражда критично мислене и отговорност